Хартиени ракетки

В облаците прелетяват самолети,                

там където слънцето очи отваря,

там където тишината и покоят

сплитат се във водопад от светлина.

А безбройни точици кръстосват

небесата, без дори да се срещнат,

да узнаят, че съдбите им едно са.

Това наистина ли са онези самолети, 

побрали хиляди души различни?

Или са като хартиени ракетки,

които така и не научих как да правя?

Бели самолетчета, без хора вътре,

без номер, име или крайна точка,

управлявани от нечия ръчичка детска.

Безводен водопад във облаците бели,

като перце в мастило потопено,

рисуващо света горе необятен

и превръщащо мига от вечност

в мой единствен спомен и утеха.