Тук на Земята

Очите и тялото си ще скрия,

като охлюв от света,

във варовиковата си мантия,

за да не ме закача никой,

да не ме опознае, или нарани.

И аз като обреченото мекотело,

ще нося бавно своята душа-черупка,

през тръните, обрасли със бръшлян,

ще чакам да достигна есенно листо.

Сама на себе си ще си говоря,

без да чува никой друг.

Ще гледам нощем пъстрото небе,

без да знам, че това по него са звезди.

Ще заспивам с песен на щурци,

без да знам, че приказка това е .

Ще живея просто

ден за ден,

път за път.

Тук на Земята...

без да има кой да питам,

кога ще дойде краят...